ПДЧ или МДФ? Сравнение.

В наше време масово мебелите се изработват от плоскости от ПДЧ или от МДФ. Мебелите от масивно дърво са се превърнали в скъп лукс. За това пък възможностите, които предоставят новите материали за модерен интериор на достъпни цени се приема с огромен интерес.

Със сигурност, когато си купуваме мебели сред нещата, които ни ръководят са не само визията и цената, но и качеството на материала, от който са изработени мебелите. Често срещаме абревиатури като MДФ, ПДЧ и прочие, но не всички от нас знаят какво точно означават те. За това реших да споделя, това което съм научила, за да се чувствате и вие по-уверени при следващата си покупка.

Както вече стана ясно
ПДЧ това е  Плоча от Дървесни Частици обикновено са сравнително едри, с малко съотношение дължина/дебелина, а МДФ -  Medim Density Fibreboard са по-ситни и "влакнести" стърготини, добре пресовани и залепени.

ПДЧ_то  при намокряне се раздува повече и по-лесно започва да се рони, докато МДФ е по-тежък и плътен. Разликата е от използаванте дървесини, от които са паднали частиците и от начина на обработка. MDF – плочите се произвеждат от мека дървесина. Еднородните трупи се подбират внимателно, отделя им се кората,  нарязват се и се подлагат на обработка с пара под високо налягане. Накрая на процеса падат в турбини с въртящи се дискове и се смилат почти до каша. Дървесните частици се слепват с лигнин и парафин, което прави МДФ-плоскостите напълно екологичен материал.

Някъде прочетох сравнението за големината на прашинките при двата вида плоскости,  че е като при кайма, накълцана на ръка или премелена през месомелачка и е напълно вярно.

Общото и при двата използвани материала е, че са ламинирани плоскости и са сред най-популярните при производството на мебели. Отличават се с висока износоустойчивост.  Освен това, те се почистват и поддържат лесно.  

Искам да отбележа, че и двата материала не са влагоустойчиви. В повечето статии, които прочетох по темата срещнах твърдението, че ПДЧ и MDF издържали на влага повече от масивната дървесина, затова били водещи в производството на мебели което съвсем не е вярно!
Ако ги степенуваме по влагоустойчивост ше ги подредим по следният начин: 1) Масивната дървесина ( за това и е най-скъпият материал ); 2) МДФ и на последно място 3) ПДЧ ( това, че е на последно място в никакав случай не значи, че ще ви се раздуе след 6 месеца. Вече на пазара има и достатъчно добри и устойчиви плоскости.)

Да  разгледаме основните предимства и недостатъци на всеки от тях:

   1)    ПДЧ плоскостите:

Предимства:

·         - Износоустойчивост.

·         - Лесни за обработка.

·         - Изключително голямо разнообразие от цветове и декори.

·         - Ниска цена. ПДЧ плоскостите са най-популярният материал за мебели от икономичен ценови клас.

Недостатъци:
  - ПДЧ-плоскостите не се препоръчват за помещения с висока влажност.

   2)     МДФ плоскости:

Предимства:

·          - Напълно екологичен материал.

·          - Висока степен на плътност.

·           - Отлична геометрия на плоскостите, която остава непроменена дълго време.

·          - Лесен за обработка, пилене, рязане, фрезоване, огъване. Повърхността на МДФ – плоскостите  е гладка, плътна и еднородна.

·          - Висока степен на влагоустойчивост. Има специално създадени плочи от МДФ, които могат да се монтира в помещения с влажност до 80%.

Недостатъци:

·         -  По-висока цена .

При избора на материал след всичко казано до тук добре е да се отбележи и, че ПДЧ-то не се явява компромис, който трябва да направите. С подходящ подбор на цветове, кантове и механизми могат да се изработят модерни, стилни и практични мебели на добра цена.

Какво представляват плоскостите от МДФ?

МДФ от англ.: MDF- Medium Density Fiberboard  в превод означава дървесно влакнести плоскости със средна плътност .

Това е продукт произвеждан на основата на дървесни частици, получени чрез раздробяване на остатъци от твърда или мека дървесина до дървесни влакна, често във дефибратор, в комбинация с восък и гума като свързващо вещество. От получената маса се оформят плочи при висока температура и пресоване.  MDF има финна и хомогенна влакнеста структура. Гладката повърхност, високата здравина, перфектната обработваемост както на повърхнината, така и на ръбовете са предпоставки за много ефектни обработки при производството на мебели.

Името му произлиза от различието в плътностите на плочите от влакна. Широкото производство на MDF започва в началото на 80-те години на миналия век.

Поради високите качествени характеристики на MDF - плоскостите, като еластичност и якост на огъване, плътност, еднородна структура, точност на размерите и дебелините, голямото разнообразие на дебелините, нищожно набъбване след потапяне във вода, висока негоримост, ниско съдържание на формалдехид, този материал се явява заместител на масивната дървесина и я превъзхожда от гледна точка на намаляване операциите за обработка и намаляване себестойността на крайното изделие. MDF се явява и заместител на плоскостите от дървесни частици (ПДЧ), като материал с по-високи показатели и даващ възможности за нетрадиционни оформления на крайните изделия, както и за разнообразяване начините за повърхностни довършителни работи.

Споменатите, а и много други характеристики определят използването на MDF - плоскостите в много области. Този материал е в основата на изработването на всякакви мебели, на подови настилки, на стенни облицовки, окачени тавани, вътрешни и външни врати, преградни стени и т.н.

Технологията за производсво на дървесно-влакнести плоскости със средна плътност - MDF е била развита в САЩ към края на 60-те години. Модерният материал се е наложил и е заел голям пазарен дял благодарение на своите отличителни свойства, като заместител на масивната дървесина - чист материал, без дефекти и като заместител на плоскостите от дървесни частици (ПДЧ) - в специалните области на използване. Към края на 70-те години са възникнали първите заводи за производство на MDF в Западна Европа.  МДФ плоскостите могат да бъдат ламинирани или фурнировани (покрити с фурнир от естествена дървесина). По този начин придобиват красив и устойчив вид подходящ за използване при изработка на мебели за дома и офиса. Също така те подлежат и на боядисване с бои на водна основа, така могат да се получат огледално гладки повърхности.

МДФ плоскостите са по-добър материал в сравнение с другите популярни материали като ПДЧ, гипсофазер или масивно дърво по няколко причини:

-          Изработени са от много фина консистенция, която позволява плоскостта да е изключително гладка.

-          Материалът не е ронлив и е много подходящ за изработката както на малки елементи, така и на декоративни такива.

-          Има специално разработени MDF плоскости  за устойчивост при влага.

-           MDF е много гъвкав строителен материал, който може да се използва в най-различни приложения.

-           По механични характеристики превъзхождат естественото дърво, а са по-евтини от естествената дървесина.

-          Устойчиви са към различни гъбички и микроорганизми, което ги прави безопасни и хигиенични при използването им в бита.

Плочите от МДФ се използват за:

-          Изработване на декоративни мебелни фасади.

-          Стенни панели, профили, кухненски плотове.

-          Изработка на врати.

Какво представляват плоскостите от ПДЧ?

Ламинираните плоскости са сред най-популярните материали за мебели. Те се отличават с висока износоустойчивост, лесно се поддържат и почистват, предлагат разнообразие от цветове и дървесни фурнири и най-важното – имат изгодна цена.

Това са плоскости, които са направени от пресовани малки дървесни парчета слепени със смолисти вещества. За да може така направената плоча да е по-устойчива и разнообразна, по отношение на цветове и текстури, се полага двустранно покритие. Това покритие може да бъде както дървен фурнир така и ламинирана повърхност. Днес на пазара има голямо разнообразие от покрития от които можете да избираме.
Използват се преди всичко в направата на корпусни мебели. Поради структурата им обаче не са подходящи при фина обработка, тогава за предпочитане са MDF плоскостите, за които ще говорим по-нататък.

Кратка История:

Абревиатурата ПДЧ  - означава плоскост от Пресовани Дървесни Частици.

Произведени са по технология на горещо пресоване и слепване със синтетични смоли. Този сравнително нов дървесен материал е патентован през 1936 година, а първият завод за производство на еднослойни и трислойни дървесни плочи започва работа през 1941 година в Бремен, Германия. С времето се налага производството на трислойни плочи, при които средният пласт е от по-груби частици, а двата крайни от по-фини и плътно пресовани стърготини. Първоначално за спойка се използват формалдехидни смоли. Оказва се, обаче, че повърхностният слой излъчва формалдехид в количества, опасни за здравето. Днес вече този проблем е отстранен с производството на плочи от клас Е1, които са с изключително ниско съдържание на формалдехид и  напълно безопасни.

Технология:

Ламината се залепя върху ПДЧ при температура около 180-200 ^оС и натиск около 2.5 N/mm².
Ламината представлява хартия, която е импрегнирана (напоена) с меламинова смола.
Качеството на ламината се определя от два фактора - хартия и меламинова смола:

          1) хартия - ламинатите на предлаганите плоскости  са направени от хартия с грамаж 120-140 g/m². Ясно е, че цената на хартия с по-голям грамаж е по-висока, но това е несравнимо с по-високото качество.
Друг важен фактор е напечатването на хартията (това което виждаме като UNI, дървесен декор или друга имитация). Това е чисто печатарски процес и качеството на отпечатъка зависи от броя на цветовете нанасяни върху хартията. Могат да се напечатат един, два, три или четири цвята. От тук се получава и разлика в цената за различните. Например не може да се напечата имитация на череша или елша с един или два цвята, ето защо себестойността на ламинираните плоскости с имитация на череша или елша e по-висока, и съответно са по-скъпи.Ето защо ламинираните плоскости с бял ламинат са най-евтини.

Някои фирми, за улеснение на търговци и производители уеднаквяват цените.

          2) меламинова смола
Меламин - сложно циклично химическо съединение с кристална решетка съдържащо три молекули въглерод. Химическата му формула е C3H6N6. Меламина се използва в направата на синтетични смоли.
Меламинова смола има свойството трайно да се втвърдява след нагряване.

Смолата се характеризира с висока износоустойчивост, трудна е за надраскване и е относително евтин материал. Недостатък е лесната чупливост при някои производствени операции.
Дебелината на слоя меламинова смола определя износоустойчивостта на крайното изделие и тя е 0,1 mm.
Меламиновата смола може да бъде допълнително механично обработена (посредством полиране или натиск), така че да се получат различни ефекти, които ще наричаме повърхностно оформление.
Повърхностното оформление на ламинираните плоскости може да е:       

                  

- гладко - постига се чрез полиране и ефекта е гланц; - шагре (мини перла) - постига се чрез натиск и температура, перлен  ефект (ситни точки) - дървесни пори - постига се чрез натиск и температура, имитира дървесни пори; - ясенови пори - постига се чрез натиск и температура, имитира ясенови пoри; - ефект на кожа (перла) - постига се чрез натиск и температура, перлен ефект (по-едри точки);

Характеристиките на ПДЧ-то зависят основно от плътността на материала и дебелината на плочата. Предлагат се плоскости с много малка  (350-450 кг/м³), малка (450-650 кг/м³), средна (650-750 кг/м³) и висока (700-800 кг/м³) плътност. Дебелините са най-различни като най-подходящи за мебелите по поръчка са ПДЧ-плоскости 18 и 25 мм. Устойчиви са на температури до 180° C.